Кога нашият мозък ни заблуждава?
Вие също ли смятате, че мозъкът ни е перфектна машина, която никога не греши?
Всъщност той има свои „бъгове“ и те се наричат „когнитивни изкривявания“.
Те биват:
– Фундаментална атрибутивна грешка – „Той отново закъсня, следователно той е ненадежден човек“. Често обстоятелствата са виновни за собствените ни грешки, но за чуждите са виновни самите хора. Когато мислим за другите, обясняваме действията им с лични качества или ситуация. Например, защо колегата ми се накара? Защото е лош човек. Но когато мислим за себе си, обясняваме поведението си с външни фактори. Защо се накарах на колегата? Защото е лош човек. Това явление се нарича фундаментална атрибутивна грешка и ние постоянно се сблъскваме с него в ежедневието. Тази грешка възниква, когато човек подценява влиянието на ситуацията върху поведението на други хора и надценява приноса на тяхната личност. Това когнитивно изкривяване е описано през 1977 г. от психолога Лий Рос.
Как да избегнем това когнитивно изкривяване?
Поради тази грешка се караме с колеги и приятели, ние сме предубедени към непознати, обвиняваме невинни.
Ако насочвахме вниманието си към детайлите и отделяхме време за малко размисъл много конфликти просто нямаше да се случат.
Защо тогава продължаваме да съдим другите хора толкова строго?
– Грешка на оцелелия – това е тенденцията да се правят изводи за дадено явление само въз основа на успешни случаи. Чуваме историята за човека, когото делфинът избутва до брега и заключаваме: „о, делфините са добри и умни!”. Но ако делфинът избута някого в другата посока, тогава просто няма да чуем историята.
По време на Втората световна война американските военни поръчали на математика Абрахам Валд да измисли как да намали авиационните загуби. Валд анализира какви щети са получили самолетите, завърнали се от полети, и къде точно са локализирани тези щети. И предложил да се укрепят местата, където няма щети. Понеже самолетите с дупки в тях, например в двигателя, просто не са се върнали в базата.
Грешката на оцелелия е принцип, приложим за всяка сфера на живота и особено за бизнеса. Оцелелите са тези, които постигат максимален успех в бизнеса си. Те привличат вниманието на всички, искат да ги слушат или четат. Но всички те са се върнали на своите летища. Изучаването и копирането на техните силни страни е като изучаване на оцелелите самолети.
Как да избегнем тази грешка?
Грешката на оцелелия се среща навсякъде и води до заблуди и разочарования. За да не станете нейна жертва, преди да вземате важни решения, трябва да разгледате проблема от различни ъгли. Съберете информация, анализирайте, претеглете опциите, направете изводи. Винаги си струва да обмислите и грешките на губещите.
– Пристрастие към потвърждението. Повечето от нас вярват в това, в което искат да вярват. Хората са склонни да търсят и интерпретират информацията по начин, който потвърждава идеята, която е близо до тях. „Жената не може да бъде добър програмист – при жените лявото полукълбо работи по-лошо, така че не са добри в математиката“. Но изследванията на невролозите опровергават това твърдение, различните хора имат различни способности и умения. Терминът за „потвърждение“ е въведен от психолога Питър Каткарт Уейсън през 1960. Той провежда редица експерименти, които потвърждават съществуването на тази склонност у хората.
Как да го избегнем?
Приемете критиката като съвет или идея, а не като лична обида. Спорете. Спорът е начин да стигнем до истината. Когато спорите, не само говорете, но и слушайте, сътрудничете. В спора се ражда истината. Опитайте се да разгледате проблема от различни страни. Погледнете внимателно аргументите, различни от вашите. Възможно е истината да е точно там? Събирайте различни мнения. Винаги търсете научни изследвания. Бъдете любопитни. Любопитството ви кара да задавате въпроси и да търсите отговори.
– Ефектът на свръх увереност – „Пфф! Да, мога да се справя с тази задача за нула време!“ Много често срещано явление. Хората са склонни да надценяват своите знания и способности. Това изкривяване се простира върху всякакви умения и качества. Проявява се по три начина:
a) Надценявате възможностите си – нямате достатъчно способности за изпълнение на работата. Проявява се в задачи с висока вероятност провал.
b) Вярвате, че превъзхождате другите – че вашите умения са по-добри от техните.
c) Вие сте уверени в правилността на вашите преценки, без каквито и да е основания.
Проведени са множество проучвания. И така, в едно от тях 74,9% от анкетираните шофьори твърдят, че са по-внимателен от средния шофьор. В друго – само 2% от анкетираните гимназисти заявяват, че техните лидерски способностите са под средните. Има още много такива примери.
Как да го избегнем?
Не забравяйте, че вашите преценки за вашите собствени шансове за успех са силно субективни.
Обмислете вероятността от отрицателен резултат на събитията. И когато правите планове, имайте предвид, че е възможно да попаднете в капана на когнитивните изкривявания.
– Страх от загуба – Ако загубите портфейла си, нивата на допамин спадат – невротрансмитер, който осигурява усещане за удоволствие. Вие ще се разстроите. Ако изведнъж намерите портфейл със същата сума, нивото на допамин се увеличава, но не толкова, колкото е спаднал при загубата.
Загубите ни носят много повече мъка, отколкото придобиванията – радост.
Ефектът от неприемане на загубата е описан от психолозите Даниел Канеман и Амос Тверски, които установяват, че хората предпочитат да избягват дори малка загуба, вместо да се фокусират върху ползите, които могат да получат. Страхът от малка загуба може да попречи на човек да участва в играта, дори ако е възможна много голяма печалба. Канеман и Тверски провеждат експеримент с най-обикновена халба. Хората, които я нямали, били готови да платят 3,30 долара за нея, а тези, които я имали, се разделили с нея за 7 долара.
Как да го избегнем?
Помислете и си отговорете: ще се страхувате ли да мислите нестандартно от страх да не загубите нещо? Страхът надвишава ли това, което можете да придобиете?
